Материалистическото разбиране за историята тръгва от тезата, че производството на средства за поддържане на човешкия живот и, след производството, обменът на произведените стоки е основата на цялата обществена структура.
Че във всяко общество, съществувало в историята, начинът, по който богатството се разпределя и обществото се разделя на класи или съсловия, зависи от това какво се произвежда, как се произвежда и как се разменят продуктите.
Съвременната буржоазна нация не е нищо друго освен политическа форма на стопанството, което се е развило в противоположност на средновековните отношения.
Ние не трябва да си представяме, че буржоазната собственост е демократична или споделена собственост.
Тя има свои собствени специфични форми, които впрочем, както всички други форми на собственост, се променят според историческите условия.
Формите на собственост, характерни за буржоазната епоха, не са имали преди това нито такова всеобщо значение, нито такова конкретно съдържание.
В тяхната същност те изключват по-ранните форми — т.е. те са исторически несъвместими с по-ранните обществени структури.
Те представляват крайния продукт на много хилядолетия на развитие.
Във всички досегашни общества формата на разменната стойност и на производството, което я предхожда и определя, е имала за неизбежен спътник разделение на обществото на класи.
И това разделение се е изразявало най-остро там, където производството на стоки е достигнало най-високо развитие.
В римското общество класовата борба се е изразявала главно между собственици на земя и длъжници — т.е. между патриции и плебеи.
Средновековието пък ни показва борбата между феодали и крепостни — селяни, зависими хора.
Буржоазното общество пък се характеризира с борбата между буржоазия и пролетариат.
Всички по-ранни класови движения са били движения на малцинството или в интерес на малцинството, или пък са представлявали опит на малцинството да установи нова по-съвършена обществена система.
Всички класови движения на мнозинството в негов интерес са били винаги движения на угнетените срещу угнетателите.
Когато пролетариатът влиза в борба срещу буржоазията, той първо формира своето собствено съзнание — неговата позиция, неговите интереси.
Той не е клас сама по себе си, а става класа за себе си едва когато води борба срещу друга класа.
Съзнанието за историческата мисия на пролетариата е това, което прави борбата на работниците съзнателна.
Затова в началния етап на своето развитие работническото движение е местно и разпокъсано — то е борба на отделни групи работници срещу отделни капиталисти.
Това се променя, когато работниците започнат да разбират, че техните интереси са общи — те се обединяват в единна класа.
Това е възможно само когато работниците разберат, че тяхната експлоатация е системна, а не случайна.
Буржоазният начин на производство се нуждаеше от условия, при които един свободен пазар на труд и стоки да бъде възможен.
Тези условия се оказаха налице в средновековните бург, търговските и занаятчийските центрове на Западна Европа.
Тук се развиха свободни хора, готови да продадат труда си; тук се развиха стоки, които се нуждаеха от пазари.
Феодализмът, който обуздаваше производството и размяната, се оказа пречка за развитието.
Буржоазията трябваше да унищожи феодализма, за да освободи производителните сили.
Това е причината буржоазните революции да бъдат толкова бързи и радикални.
Пролетариатът може да се освободи само като унищожи условията, при които е поробен.
Това не може да стане чрез реформи — то изисква революция.
Пролетарската революция има за цел не да замени една форма на експлоатация с друга, а да унищожи всяка експлоатация.
Това е възможно само когато пролетариатът, след като е спечелил политическа власт, премахне частната собственост върху средствата за производство.
Това е гигантска задача, която не е имала прецедент в историята.
Затова пролетариатът се нуждае от цялата мощ на науката и организацията.
Той се нуждае от съзнанието за историческата мисия на работническото движение.
Това съзнание се дава от научния социализъм.
Когато пролетариатът обяви края на буржоазната собственост, той не иска да наложи нова форма на собственост — той иска да унищожи всяка частна собственост върху средствата за производство.
Това не означава, че той иска да наложи „обща” собственост в традиционния смисъл.
То означава, че средствата за производство ще престанат да бъдат частна собственост на отделни лица.
Те ще станат обща собственост на цялото общество.
Всички хора ще бъдат еднакво свободни от експлоатация.
Това е краят на класовото общество.
[Краят на „Социализъм: утопически и научен”]