Когато някоя фашка сложи Левски за аватар в социалните мрежи, това не е патриотизъм. Това е просто доказателство, че не е прочел нито един ред от човека, когото се опитва да присвои.
Често виждаме тази картинка: портретът на Апостола с черната шапка, а под него — символи на омраза, призиви за насилие и лозунги за “чиста кръв”. Човек остава с усещането, че за тези хора Левски е някакъв древен вожд, чиято единствена цел е била да мрази чуждите.
Само че истинският Левски е съвсем друг. И той е оставил думите си черно на бяло.
„Без да гледаме на народност“
„Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.“
В тези няколко думи е събрана цялата философия на Апостола. Левски не изключва никого на база произход. За него границата не минава между етносите, а между тези, които искат свобода, и тези, които крепят тиранията. Расизмът и ксенофобията не са просто “друга гледна точка” към делото му — те са пълното му отрицание.
Врагът е системата, а не обикновеният човек
„Не гониме турский народ, нито вярата му, а деспотско-тиранската система и чорбаджилъкът му.“
Левски е имал забележителен политически инстинкт. 150 години преди тези теми да станат част от модерната социология, той ясно посочва, че проблемът е в структурата на властта.
Врагът за него не е обикновеният турчин, който често е също толкова беден и експлоатиран. Врагът са деспотите и чорбаджиите — онези, които се възползват от чуждия труд и мъка, независимо от каква националност са. Левски вижда света разделен на потисници и потиснати, а не на добри и лоши народи.
„Чиста и свята република“ — за всички
„…от каквато и народност да живеят в този наш рай, ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Чиста и свята република“…“
Когато Левски казва „чиста и свята“, той няма предвид етническа чистота. Той говори за чисти морални принципи, за законност и за републиканско устройство. В неговата представа бъдеща България е правова държава, в която българи, турци, евреи и всички останали имат абсолютно еднакви права. Никакви йерархии, никакви “по-висши” и “по-ниски” хора.
„…турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни…“
Апостолът изрично изброява народностите, включително и евреите, за да не остави място за двусмислие. Неговата програма не е поезия, тя е ясен политически документ.
Защо тогава го крадат?
Обяснението всъщност е доста просто и в него няма заговор. Хората, които изповядват идеологии на омразата, рядко четат исторически извори. Те се плъзгат по повърхността.
Виждат силна историческа фигура, бунтар, човек с оръжие в ръка, умрял за родината си. И решават, че това им е достатъчно. За тях Левски е просто удобен декор, етикет, с който да оправдаят собствените си предразсъдъци. Търсят силен символ, но напълно игнорират идеите, които стоят зад него. А истината е, че ако Левски беше жив днес, неговата организация първа щеше да се разграничи от тях.
Левски не е неутрална икона, която всеки може да облича в каквито си иска съвременни лозунги. Той е мислител с конкретни, прогресивни и за времето си направо радикални хуманистични идеи.
Истинският патриотизъм не се храни с омраза към съседа или с фантазии за превъзходство. Истинският патриотизъм, този на Левски, е грижа за хората, които реално живеят тук — за тяхното достойнство, равенство и свобода. Всичко останало е просто поп-национализъм без съдържание.
Източници:
- „Васил Левски. Писма и документи“ (БАН)
- svobodniarhivi.com
- bg.wikisource.org