В социалните мрежи историята се разказва като окончателно установен исторически факт: по време на последното си изгнание в Курейка (1914–16) Сталин, тогава в средата на трийсетте си години, сексуално злоупотребил със сирачката в юношеска възраст от домакинството, при което е бил на квартира — според разказа, на тринайсет години — забременил я два пъти, бил хванат от жандарм, обещал да се ожени за нея, а по-късно всичко било потвърдено от секретен документ на КГБ.
Произход
Историята за пръв път изплува в печата през 1931 г., в „Сталин: кариерата на един фанатик“ — сензационна биография, написана от някой си „Есад Бей“. Това беше литературният псевдоним на Лев Нусимбаум, роден в заможно семейство на ашкеназски евреи в Киев, Украйна — раждането му беше регистрирано в киевската синагога — и израснал в Баку, града на петролния бум. Баща му, Абрахам Нусимбаум, беше грузински евреин, собственик на петролен бизнес. Семейството избяга при болшевишкото превземане на Азербайджан през 1919–20 г.; бащата и синът скитаха из Персия, Истанбул, Рим и Париж, преди да се установят в Берлин през 1921 г.
Политически Нусимбаум беше убеден монархист и яростен антикомунист. Бежанецът, роден като евреин, се превърна в одобрен автор на Третия райх: беше приет в Райхската камара на литературата и в Райхския съюз на германските писатели, а в крайна сметка започна да работи като пропагандист в райхската писателска камара в Берлин. Министерството на пропагандата на Гьобелс дори включи книгите му в препоръчителните си списъци с „превъзходни книги за германски умове“.
Кой го разпространи?
Историята остана маргинален слух в продължение на десетилетия, докато не получи масова респектабилност благодарение на Саймън Себаг Монтефиоре в бестселъра му от 2007 г. „Младият Сталин”.
Монтефиоре произхожда от видно англо-еврейско семейство с дълбоки корени в сефардската банкарска и филантропична династия Монтефиоре/Себаг-Монтефиоре. По бащина линия той е потомък на сър Мозес Монтефиоре — прочутия викториански финансист, филантроп и ранен спонсор на еврейските селища в Палестина.
Сър Мозес основава първото еврейско селище извън стените на Стария град на Йерусалим. Това на практика засява първото семе на заселническо-колониалния проект, наречен израел.
Семейният герб и до днес носи йерусалимска символика, а Вятърната мелница на Монтефиоре в Йерусалим остава част от семейните предания. Монтефиоре е описвал еврейството си като „централно за неговата идентичност”. Историческите връзки на семейството са толкова дълбоки, че официалното им семейно мото е буквално „Йерусалим”.
Политически той е типичен британски неолиберал: произраелски настроен, убеден проукраинец и постоянна фигура в западния либерално-исторически естаблишмънт.
Иронично, името на Монтефиоре по-късно се появява във файловете за Епщейн във връзка с размяна на имейли с Гислейн Максуел.
Всичко това обаче не дискредитира автоматично изследванията му.
Източникът
Меморандумът на Серов (РГАСПИ, фонд 17, опис 171, дело 494; разсекретен през 1998 г., публикуван от историка Алексей Богомолов във в. „Совершенно секретно“, април 2016 г.) е основният източник на книгата на Монтефиоре.
Контекстът има значение. Хрушчов се нуждаеше от солидни документални доказателства, за да дискредитира напълно Сталин. Иван Серов, първият председател на КГБ (учреден през 1954 г.), беше близък съюзник на Хрушчов. По указание на Хрушчов Серов претърси архивите на НКВД/МГБ в търсене на компрометиращи материали за личния живот на Сталин.
Този документ е създаден в разгара на десталинизацията; единствената му цел беше да намери изсоветен компромат. И все пак той никога не е бил използван, защото самото му съдържание се опровергава толкова лесно. След години на издирване това беше най-доброто, което КГБ можеше да произведе.
Молотов твърди това по време на обширните си интервюта с руския поет и биограф Феликс Чуев — той каза, че Никита Хрушчов и Анастас Микоян са били „толкова погълнати от кампанията си за десталинизация, че активно са се стремели да фалшифицират или изкривяват исторически държавни архивни документи, за да раздуят престъпленията на Сталин и още повече да опетнят паметта му“.
Доказателствата
Историята се разбива на собствените си дати.
Първо раждане — 1913 г. Сталин стъпва в Курейка обаче чак през април 1914-а. През 1913-та той е във Виена, след това в Петербург, където през февруари е арестуван и осъден на заточение в Туруханския край. Документът разказва за дете, родено повече от година преди обвиненият мъж изобщо да е престъпил прага на селото.
Второ раждане — 1914 г. Детето, върху което стъпи цялата история — Александър Давидов, сочен за син на Сталин — всъщност се ражда на 21 август 1917 г. В документа стои 1914-а — разминаване от три години. Записът не може едновременно да е истински за раждане от 1914 г. и да потвърждава човек, роден през 1917-а. Или описва съвсем друго дете, или греши в датата. И в двата случая не доказва нищо от онова, заради което го извикват.
Остава и Лалетин — жандармът, който уж залавя Сталин и го заплашва с процес. Само че Лалетин напуска Курейка през май 1914 г., приблизително по времето, когато Сталин се настанява в стаята.
И на края — името. Фамилията е изписана грешно от начало до край: „Перелигина“, докато в записите стои „Перепригина“. Сталин живее именно у Перепригини в Курейка — те са в сърцевината на историята. Доклад, писан на място, би се опрял на енорийските регистри и на списъците с домакинства в селище от под дузина семейства, в които името фигурира изписано вярно, и не би се препъвал в централното име нито веднъж, а камо ли всеки път. Систематичната грешка издава име, чуто от уста на уста и записано по-късно от човек, който никога не е отварял делото. Меморандумът на Серов последователно използва „Перелигина“ (или сходно изписване).
Нищо не пасва. Ражданията се падат или преди Сталин да пристигне в Курейка, или три години след датата по документите. В сцената с процеса участва офицер, който по това време вече си тръгва. Името е сбъркано навсякъде. Това не са странични подробности — всяка от тях стои точно там, където историята има нужда от нея, за да върви. Истински документ може да греши в нещо. Но документ, който греши във всичко, което може да се провери, не е документ.